Цар Плъх – Аудио книга (Преразказ) | Джеймс Клавел | Легенди край огъня

Добре дошли в легенди край огъня. Тук пламъците нашепват истории, които времето е забравило, но душите помнят. Настанете се удобно. Огънят е топъл, но думите могат да ви разтърсят. Ще прекосим рак и чудо. Ще срещнем герои, предатели и сенки от други светове. Готови ли сте да чуете легендата, която тази нощ гори най-силно? Тогава нека

започнем. Глава първа. Градът без име. В знойната утрин въздухът трепереше като горещо желе. Над калните ровове и оградите от бодливател се стелеше миризма на под, ръжда и разложение. Това място нямаше име, само затворени хора го наричаха лагерът. Никой не помнеше откога съществува, защото времето бе загубило смисъл. Денят се топеше в нощта, а нощта в следващия ден. Всичко

тук бе сиво, освен очите на хората, в които все още мъждукаше онзи огън, който дори гладът не можеше да угаси. Затворниците бяха мъже от различни страни, пилоти, моряци, инженери, войници. Някога те били горди и свободни, но сега ходеха приведени с празни погледи и кости, стърчащи под кожата. Техните пазачи, мълчаливи с непроницаеми лица, минаваха между

бараките като сенки и ако някой се осмеляваше да погледне нагоре, срещаше само студеното слънце, което не грееше, а изгаряше. В една от бараките, покрита с изгнили дъски, седеше мъж с лице като изсечена от камък. Наричаха го просто царят. Истинското му име малци напомне, а онези, които знаеха, не го произнасяха. Беше висок, сняло тяло и

очи, които гледаха света, сякаш отвъд глад и страх. Той умееше да оцелява и не просто да оцелява, а да процъфтява там, където другите умираха. До него се приближи млад британски лейтент, дребен, с изострано лице и безупречно държане, колкото това бе възможно в свят от Кал и Балхи. Името му беше Марло. Той стоеше